Ето че дойде и моя ред да се влея в редиците на блогърите.
От няколко месеца в мен зрее идеята да си създам личен блог. Обаче още не съм решила какжа ще е темата му. Да си призная в момента го правя просто като тренировка за да се науча как се прави блог, заради мама 
Я че то било доста лесно да се направи блогче! Сега разбирам защо се навъдиха толкова много блогчета в последно време
Е това е от мен засега.
По-късно пак
Една вечер, бяхме се събрали цялото семейство по случайност, баба ми каза:
- Знам защо внука носи смъкнати панталони!
- Ха така и защо? - попита мама (всички останали бяхме в различна степен на учудване и издавахме някакви нечленоразделни питащи звуци…)
- Ами наследствено е.
- Как така наследствено? - този път аз изпреварих реакцията на останалите.
- Ами така. Един от дядовците ми по бащина линия така си е намерил жена. - Вече цялото семейтво слушаше с интерес. - Ами ето каква е историята:
Един от дядовците ми, Петър му било името, като бил на гурбет в селото от другата страна на планината все ходел с размъкнати потури. Веднъж както си вървял и гризял ябълка чул някой да му вика:
- Хей, натръгни си путурите бе, на нищо не приличаш!
Петър се огледал и забелязал момиче надвесило се над оградата на къщата, скрито под ореховите клони. Той я загледал, загледал, подсмихнал се па рекъл:
- Тия путури, ти ке ги переш!
Усмихнал се и подсвирквайки си тръгнал.Минало се време дошла зимата.Много люта зима било тая година ей, чак грънците се пукали от студ. Сняг, сняг на преспи по-големи от човешки бой, по планинските ливади. Петър отдавна си бил заминал в неговото си село. Там събрал братя и братовчеди, понапил ги едно хубаво в кръчмата за кураж и тръгнали да му краднат булка. Стигнали те по тъмна доба до къщата на момата. Дигнали гюрлутия, домашните наизлезли да видят какво става, с тях и нашата мома. И тъй както си била само по долна риза с разпуснати разрошени коси, Петър я грабнал, турнал я на рамо и побягнал с всички сили. Търтили да бягат и братята, и братовчедите. Метнали се на конете и препуснали.
Двете села били от двете страни на планината - разделени само от един проход. Като минавали през прохода братята и братовчедите успяли да го затворят. Късмет ли било, съдба ли, не се знае но прохода останал непроходим до късната пролет другата година. А като дошла есента, ето ти го Петър заедно с булката и малката му дъщеричка дошъл да си иска зестрата…
Та така и внучето като дядо си Петър чака някоя мома да му каже “Натръгни си путурите!” че да я загледа и да я открадне. - Тъй завърши историята си баба усмихвайки се.
О здравейте,
днес си поиграх малко със структората на сайтчето ми - добавих няколко допълнителни странички. А по-точно тези:
(0)Хм… за сега като гледам блога ми се развива повечко от към страна на различни странички, отколкото като нормален блог… Но това е защото още не съм измислила как да слагам темички към различните страници… Но ще го измиля! Сигурна съм.
За сега когато реша да добавя нова страничка ще си пиша във категорията “Време за … Ъпдейти”
В един от блоговете който следя (а по-точно тук) видях доста интересна игричка
(Кликни на снимката за да се добереш до нея
| Един от много любимите ми писатели е О’Хенри - майстор в късия разказ. Едно време като малка попаднах на дебелата книга с негови събрани разкази. Огромно впечатление ми направиха разказите му. Толкова че още си ги спомням. Така че реших да се поразровя в нета и да потърся малко линкове към любимите разкази. Та ето това е резултата : |
 |
Тук са събрани няколко разказа като всеки разказ е на отделен пост.
А за хората които четат на английски ето събраните разкази на английски
Ето един доста интересен сайт, където освен че са показани няколко доста интересни оригами са дадени и схемите как точно да ги осъществиш.
Е на мен ми се струва малко сложно та за това останям на вас да ги пробвате (Тоше това е подаръче специално за теб 
)
Ето и няколко снимчици за какво става въпрос : Прочети останалото »
Е ако някой се чуди какво искам за Коледа… Ето това:
Страхотен стол (изглежда удобен) а на всичко отгоре и книгите ще са ми наблизо….
Мммммммм. Мечта! (клик върху картинката за повече информация)
Весела Kоледа и Щастлива нова година на всички.
Да сте живи и здрави и много много щастливи!
От здраве щастие късмет да се не отървете!
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ˛ ˚ ˛ ·˚ · 。 ° · 。 · ˚ ˚ ˛ ˚ ˛ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° 。˚ ˛ · ˚ ˚ ˛ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ° ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· *★MERRY★* 。 · ˚ ˚ ˛ ˚ ˛★ · 。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚··。CHRISTMAS 。* 。° 。 ° ˚*/\*˛ 。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· * _Π_____*。*˚ ˚ ˛ ˚ ˛*/%\*。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· */______/~＼。˚ ˚ ˛ ˚ */ (9)\*˚。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚·˚ | 田 田 門｜П| ˚ ˛。° 。 ° ˛ ||˛ ˚ ˛ ·˚
Весела Kоледа и Щастлива нова година на всички.
Да сте живи и здрави и много много щастливи!
От здраве щастие късмет да се не отървете!
Всяка прилика с истински лица и събития е случайна
Понякога сядам в кухнята, пия си кафето и ям понички. Докосвам с пръсти стъклото на прозореца и си спомням.
Някога имах сърце. Имах приятели. Събирахме се вечер след работа, да пийнем по чашка. Не, никога по много, просто по чашка, да се сгреем отвътре.
И да забравим студа. Студа, който бавно превръщаше сърцата в камъни.
Първо се предаде Петра. Просто спря да идва. Търсихме я. Звъняхме и у тях, и в работата й. Тя вдигаше слушалката, обещаваше, че ще дойде и не идваше. Престанахме да я търсим. Изхърлих чашата й през балкона.
Следващите бяха двамата братя Борисови. Иван и Кесар. Преместиха се в Надежда. Отначало идваха през ден, после през два. После един по един.
Накрая престанаха да идват. Дори не ги търсихме. Просто скрих чашите в скрина.
После Дрезнев се уби. Опитвал се да впечатли някаква мадама. И си счупил главата в една пропаст. Мадамата дори не го забелязала. Нелепо. Но компанията се разпадна. Никой не искаше да си спомня. Аз също. Преместих се. Изхвърлих всички спомени.
Понякога сядам в кухнята, пия си кафето и ям понички. Докосвам с пръсти стъклото на прозореца и се питам. Кога загубих сърцето си?
Хм ето една история която написах отдавна… Имаше един конкурс за есе - “Моята идея която ще промени света”. Е аз бях сигурна какво есе ще изберат за щечелившо - лигави история пълни с децки идеализъм и наивност. Е оказах се права Ето и моя вариант на есето. Аз определено си го харесвам много повече, макар да си е направо подигравка с идеите на конкурса
